Съвременният български модел

По Станислав Стратиев и не само

Да живееш по български модел днес е просто.

Трябва да си патриот на 3. март, а да празнуваш Хелоуин вместо Деня на народните будители.

Целогодишно да пишеш на латиница, но да качиш стори в Инстаграм :„Честит Ден на славянската писменост и култура“ по 24. май.

По български модел е да пътуваш без билет в най-модерното метро в Европа. И без маска. Защото „маските са, за да мълчите“ и коронавирусът не съществува. Но когато ни застигне, правителството е виновно.

Ако става въпрос за културата, плеймейтките са на пиедестал. Но „случайно“ убиваме Милен Цветков. И също така „случайно“ свършва финансирането на „Стани богат“.

Като цяло, ако имаш 500+ последователи в Инстаграм, може да стане човек от теб. Стига да не четеш книги, разбира се, с това автоматично се отклоняваш от българския модел. За него е важно колко ябълки има Иванчо, ако изяде 8 круши. Но никой няма да те научи как да разпределяш парите си, за да стигнат за едно кило череши (от 60 лв.).

Съвременният български модел те учи на 5-вековно „турско присъствие“, докато опълченците на Шипка дават живота си само и само за да учим години по-късно колко страшно е било, не дай си Боже, да си живял по времето на социализма.

Българският модел е да рециклираш „Капачки за бъдеще“. И да купуваш още и още найлонови пликчета за торбата с торбички.

Да „избираш българското“, когато пазаруваш киноа.

Да купуваш само пресни гръцки мандаринки вместо пътували 20 км до пазара българския ябълки.

Да лепваш етикетче „Български държавен стандарт“ на пълни с Е-та продукти.

Българският модел е да не слушаш чалга, защото е българска музика, и да слушаш българска музика, защото е само чалга.

Да обичаш „Под игото“ на Ботев, без да знаеш кой е Бай Марко. И да не научиш за тест, „пък каквото сабя покаже“ както е казал Вазов.

Да твърдиш, че най-тъжният филм е „Титаник“, без да си гледал „Козият рог“. Да можеш да изрецитираш списъка с всички холивудски актьори, без да знаеш нито един артист от Народния театър.

Българският модел е да си хвърляме боклуците пред представителите на Европейския съюз. И да позволяваме те да си хвърлят боклуците при нас. Да се стремим да сме на тяхно ниво, ала да сме „все недотам“.

Българският модел е дори през 21. век да ни тежи агарянският ямурлук, но да няма кандидати да ни облекат белгийската мантия.